Втрудните ситуации децата ,както и възрастните имат нужда да осъзнават какво се случва в дома им. Запомнете ,че децата са равнопоставени членове на семействотои и те биха искали да се обсъжда с тях какво се случва в дадената ситуация.

Децата са готови да разберат и осъзнаят ,но моеж би по своему.Тяхните фантазии може да се окажат твърде мъчителни за тях самите ,спрямо правилно поднесената истина .   

  Необходимо е да се отчита възрастта на детето и неговото развитие. Помнете за възрастите в които може да възникнат най-лесно усложния за децата (3,7, 11-13, 15-16 години).

   Много често зад думите «нека то не разбира...» се крият нашите собствени страхове ,ние се страхуваме от откритият и откровен разговор с детето ,като мислим че така го защитаваме .

   В случай че дедето започва да се безпокои по повод своето здраве и поиска да се изледва в медицинско заведение ,обсъдете това с него или се обърнете към нашите социални работници и психолози.

 Учителите в училище често не знаят за застигналите семейството Ви неволи и опасности, а децата се притесняват да говорят за това.Намерете време или специалист който да отиде в училище или детската градина за да запознаят по правилният начин съответните възпитатели-учители .По този начин учителите ще знаят как да реагират правилно на евентуалното изменение на поведението при детето Ви.

Вземете веднъж със себе си детето в болницата или медико-социалното заведение когато някой от семейството Ви се намира там.Нека детето остави там свои рисунки ,играчки или фотографии,това ще има двустранен ефект както за болният така и за детето.   

А когато близък от семейството Ви човек лежи болен в дома ,направете така че болният и детето участват един на друг в ежедневието,помагат в приготовленето на домашните , обсъждат всички училищни или събиятия от дестската градина и т.н.

Когато дедето иска да помогне на болният като му донесе храна или с друго то поощрявайте го и не го обграждайте с свръх мерки забраняващи му конкатка и комуникацията с болният,но следете и психическото състояние на детето.  

Изяснявайте и установявайте причините отказа на детето за участие в грижите към болният или посещаването му в здравното заведение.Организирайте общуване чрез писма,видео –клип записи с телефона или записи на гласови-звукови послания .Чрез това може да установите и узнаете какво тревожи детето .

При положение,че не Ви се отдава установяването на такива комуникации и контакти с детето ,то не се колебайте да потръсите нашите специалисти за посредници в решеването на изброените хипотетично въпроси.   

  В период на траур детето трябва да бъде заедно с семейството като му разкажете за традициите съпровождащи смъртта.

Попитайте детето :искаш ли да отидеш на цереонията по погребението . Нека детето направи своят избор само.Важно е в тези дни да се намира и някой от възрастните близо до него!Който може да му окаже поддръжка обвързвайки се с неговите преживявания.

Консултациите по всички въпроси с нашите сътрудници могат да Ви бъдат от съществено полза-те желаят да Ви помогнат.