Хроника на една среща с вируса

Благодаря Ви, милички, че не ме дадохте на смъртта

С огромно уважение към доктор Мазнейков, доктор Христовски, доктор Симеонов, сестра Ева и всички останали от великолепния екип в ковид-реанимацията на болница "Света София".

Удари ме коварно, вечерта...Първо усетих хладина по гърба си, а после как лепкавите му пипала се впиват в гърлото ми. Пандемия е, очаквах тази среща и сега въпросът беше кой кого. През нощта започна да не ми достига въздух. Една голяма, хубава глътка и щях да "изплувам", но някой бе "врътнал кранчето". На сутринта дишането ми вече бе ужасно учестено, засилваше се болката в гърдите, сърцето препускаше, мускулите ми сякаш се бяха стопили...

"Бърза помощ", която я няма

Понеделник, 15 март. Около обяд викаме линейка. "Да, прието, чакайте...", се чува по телефона...

Прочетете цялата статия тук >>