Гръбначни изкривявания

  Под стойка се разбира привичната поза на непринудено стоящ човек, без особено напрежение на мускулатурата за поддържане на тялото и главата в изправено положение. Човешката стойка представлява една постоянно променяща се композиция от множество различни по големина, форма и структура отделни елементи. Тя е присъща само на човека и се счита за израз на неговото духовно и телесно цяло, т.е на личността и е критерий за нейната сила. Някои автори дори я определят като „облик на човека” в неговото моментно духовно и физическо състояние.  
   Естествената стойка на изправения човек е освободила горния крайник от опорната му функция и постепенно в процеса на еволюцията е спомогнала за формирането на трудовата му функция. В ежедневния живот, нормалната стойка е позицията на свободен и опорен долен крайник, равновесие между движение и покой в стоящото тяло – поза изобразявана от множество художници и склуптори.(фиг.1) При смяна на опорния със свободния крак в кратки интервали, умората се поддържа във физиологични граници.
  Значение за правилната стойка имат много фактори и елементи, като главата и горните крайници, таза и долните крайници, телесното тегло, пола, възрастта и т.н, но най-пряко значение имат строежът и функцията на гръбначният стълб. Той е основата и поддържа както раменния пояс и главата, така и тазовия пояс и долните крайници, като по този начин осигурява придвижването на тялото в пространството.
   Гръбначният стълб представлява една многочленна механична система, която комбинира издигането  на телесното тегло с равновесието от една страна  и сила в движенията на тялото с плавността от друга. Противоположните характеристики на тези мобилност и стабилност са слети в едно посредством функцията на скелетните мускули. Целият  този комплекс от различни величини  свързан и функциониращ  като едно цяло има характера на една верига (Фиг2). Движението в която и да е брънка от веригата, води неминуемо до промяна в положението на всички останали по т.нар кинетичен път.
 фиг.2: Гръбначен стълб.
   Изработването и оформянето на човешката стойка се случва успоредно с израстването на индивида, паралелно с развитието на всички функции на организма, но най-вече на правилното функциониране на мускулатурата. Тя се оформя също така под влияние на външната среда, формира се като всеки двигателен навик и трябва да се възпитава по време на растежа и развитието на детето, както се изработват  всички останали двигателни навици. Двигателният стереотип за правилно телодържание и стойка, трябва да се поддържа, тъй като може да се промени както в положителен, така и в отрицателен смисъл.